Стихотворения

Ти ме нарани, но аз не мога да нараня теб.
Всякаш създадени за произведенията на един поет,
всякаш от другата страна седим като деца,
без изпълнени със злоба сърца.
Дали всичко отминава ей така,
с лека ръка?
Дали споменът, който остава,
нужното ни дава?
И под звуците на душата,
крием се ние, крият се и сърцата.

Влак, хукнал в ноща и край мен прелетя.
Влак, в мойто градче ще те видя ли спрял.
Спри, златен и чер една вечер макар.
Но вдигна ръка семафорът стар
И отлиташ ти по дългия си път
все към оня светал град!