Дарко Илиевски

Без тебе ние немаме веке мир!Без тебе не сме нито живи! Без тебе немаме никой друг!Врати се ти!
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Разкази

Go down 
АвторСъобщение
ThE_dEvIl_WeArS_pRaDa
{Devil in female clothes}
{Devil in female clothes}
avatar

Брой мнения : 973
Join date : 09.06.2009
Age : 22
Местожителство : ...В рози от мъгла...

ПисанеЗаглавие: Разкази   Сря Юни 10, 2009 9:28 pm

Е, тук може да ни пуснете някое ваше разказче. Тематиката не е важна. Важно е разказът да е хубав и да няма много правописни и пунктуационни грешки. Wink
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://darko-ilievski.forummotion.com
ThE_dEvIl_WeArS_pRaDa
{Devil in female clothes}
{Devil in female clothes}
avatar

Брой мнения : 973
Join date : 09.06.2009
Age : 22
Местожителство : ...В рози от мъгла...

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази   Пон Юли 20, 2009 9:23 pm

Ами..така и така днес пускам мои неща и ето едно мое все още недовършено разказче.

Мъглата покриваше всичко наоколо. Уличната лампа, която до сега огряваше половината от тротоара, вече осветяваше много малка част от улицата. Понякога луната взимаше надмощие над черните облаци и се показваше, но това се случваше за 1-2 секунди. Гъстите облаци бяха като милиони паяци, които плетяха паяжина, увиваща се и покриваща всичко наоколо, една непобедима паяжина.. Звукът от близката река създаваше още по-мрачно чувство. Чувство, което те кара да подскочиш при най-малкия шум и да трепериш от страх, да минават черни мисли през ума ти и да изпитваш страх, по-силен и от най-силните и вълнуващи чувства.
Две сенки се прокраднаха в онази тъмна нощ. Сенки, търсещи подслон от мрака и студа. Тревата зашумоля под краката на тези двама среднощни броденци. Уличната лампа освети лицата им, които до сега бяха потънали в мрака на нощта. Някои биха предположили, че това са били крадци или убийци, но само нощта и луната пазят спомена за тези две деца. Да, това бяха деца, невръстни деца, но не като дечурулигите, които сега спяха в леглата си и сънуваха сладки сънища. Това бяха две деца, изритнати от обществото, оставени на произвола на съдбата. Лицата им бяха мръсни, но в тези немърливи лица се открояваха две сини очи. Очи, които изразяваха непокътнатата им детска душа и сърце, очи, които трогваха до болка. Руси къдрици се спускаха по челото на едно от момчетата. Той често ги отмяташе от лицето си, но те опорстваха и отново се връщаха на старато си място, пречейки на очите му. Дрехите и на двете момчета бяха скъсани и дрипави, на места си личеше, че бяха кърпени от неопитна ръка.
Часовниковата кула оповести края на стария ден и началото на новия. Звукът се разнесе като ехо из града. С всеки нов ден се възраждат и надеждите на хората, но тези две деца трудно намираха надеждата в себе си. Вярваха и се надяваха, но как можеш да пазиш надеждата, когато не знаеш дали на следващия ден ще намериш трошичка хляб, дали ще намериш подслон, където да прекараш нощта, дали някой ще се смили над теб или ще останеш единствено с надеждата и вярата? По-малкия от двамата пазеше една огромна надежда в себе си, но в някой дни тя рухваше и сриваше всичките му мечти и целият му свят. Другото момче, вероятно брат му, отдавна беше пренебрегнал надеждата, като част от душата си. Сега тя се намираше в едно от тези кътчета на душата, за които човек много рядко се сеща, за които дори забравяме. Това момче предпочиташе да не се надява на нищо, защото знаеше, че няма да понесе още една разбита мечта.


_________________
Sex on fire
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://darko-ilievski.forummotion.com
banal_thing
Любимец на публиката
Любимец на публиката
avatar

Брой мнения : 329
Join date : 19.06.2009
Age : 22
Местожителство : от гъза на географията ^^

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази   Вто Юли 21, 2009 5:26 am

Една смърт. Смърт причинила скръб в сърцата на десетки хора.
Плачещи жени и деца. Мъчещи се да прикриват мъката си мъже.
И едно дете. Дете, което не разбира какво става, защо всички хора тук са
така обгърнати от хладните прегръдки на смъртната скръб. Хора с
лица, обсипани със сълзи. Хора, носещи само спомените от духа на
този човек. Всички насъбрани около една яма. Огромна яма.. На плахата
и чиста душа на детето се струва, че тази яма няма край. Тя е дълбока
колкото цяла вечност.. Цяла вечност и 3 дни...

~.~.~.~.~.~.~.~
Ще има продължение.. Не знам дали тук е мястото, но ако не е тук, ще помоля, някой модератор или администратор да го премести там, където му е мястото ^^

_________________


Sometimes words lose their meanings just because we don't know how to use them..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Разкази   

Върнете се в началото Go down
 
Разкази
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Дарко Илиевски :: Time for fun...или иначе казано-Свободна зона.. (; :: Лично творчество-
Идете на: